ЮАР 2010 - 13 Юни ...

Неделята бе на път да ме откаже от световното първенство. Аз по принцип, знаете, не съм му и голям почитател, защото смятам, че футболът на национално ниво запада и е в процес на изчезване. И рано или късно ще се стигне до мачове на национални отбори до 23 години. Но качеството на първите два мача за деня бе ужасно. Има обаче няколко неща, които определено биха объркали човек, който е пропуснал последните 15 години в играта:

1. Германия изглежда най-техничният и зрелищен отбор на турнира. Обичайно Маншафта играе за крайната победа, но сега изглежда зрелищно, както между другото винаги в периода на Йоги Льов начело на тима.

2. Сърбите не могат да спират топката и имат силни футболисти само в дефанзивен план. Парадоксално е, че „бразилците на Европа", както ги наричаха някога, са ужасни в разиграването. И технични е една от последните думи, за която се сещам, гледайки ги.

3. В мач между европейски и африкански тим, вторият е по-грамотен тактически и най-вече по-хитър. Гана определено надигра Сърбия в това отношение.

4. През пролетта Интер може и да създаде впечатление, че защитата може да е изкуство, но Алжир и Словения определено върнаха неприятното отношение на всички нормални хора към страхливия футбол.

Загубих си 4 часа да гледам първите два двубоя, така че се надявам да не ме корите, че сега ще си спестя няколкото минути в писане за тях. За мен те бяха безобразни. Но повдигат няколко важни въпроса:

1. Защо е необходимо на световно първенство да има 32 отбора? Очевидният отговор е да е доволен Блатер. Обаче от това се губи зрелището. Защото груповата фаза става напълно излишна.

2. Поради явното ниско равнище на класа в доста тимове - има поне 8 такива в шампионата - основната цел на всеки от тях е да не получи гол. Дали ще вкара няма значение, защото ще вземе заветната точица. Проблемът не е в играта в защита. Всеки има право да се затвори, когато съперникът от другата страна е опасен. Проблемът идва от страха да се тръгне в нападение, когато тимовете са равностойни.

3. Дори преди тези неща ми се иска да попитам, кой идиот позволи това първенство да се проведе в Южна Африка? Ако гледаш футбол 4 часа, със сигурност после трябва да си вземеш хапче за глава, защото звукът от онези ужасяващи тръби (вувузели или както ги наричат) те съсипва. Това не е атмосфера на футболен мач. Дори и във Формула 1 звукът е по-контролируем. При това според моите наблюдения така е по цял свят (е, само при нас все още звукът изпреварва картината, когато коментаторите са на стадиона, но ми се струва, че до ден-два и това ще се оправи).



Това не е световно първенство, а някакъв цирк, който Сеп Блатер си е поръчал, защото догодина има избори. Ужас!

Германия - Австралия

Добре, че добрата стара Германия имаше мач вечерта, за да не задраскам официално обещанието си да пиша за това първенство. По стечение на обстоятелствата имам немалко наблюдения върху работата на Йоги Льов. Коментирах доста от техните мачове на ЕВРО 2008, бях и на пресконференциите. Така се падаше, че и доста техни двубои в последните 2 години съм изгледал. Стилът, който тимът налага е безкрайно интересен и дори преди първенството твърдях, че отсъствието на Балак всъщност може и да се окаже ползотворно. Защото Льов изисква непрекъснато движение и включване от дълбочина в състава. И Балак донякъде забавяше играта. Давам прост пример:

- Действие №1. Топката е във владение на Германия. Нападателите стоят с гръб към вратата и спринтират назад, за да получат.

- Действие №2 - първи вариант. Ако я получат, веднага я отиграват в страни или назад към полузащитник и веднага спринтират обратно към празното място, което са оставили защитниците, защото са ги последвали към центъра.

- Действие №2 - втори вариант. Ако пък топката не бъде подадена към тях, в зоната, която те са освободили отива халф от средата на терена.

- Действие №3. Ако противниковите бранители са достатъчно грамотни и примерно крайният влезе навътре да покрие зоната на централния бранител, който е последвал Клозе примерно към центъра, то тогава свободна остава зоната на фланга и подаването е в тази посока.

С това простичко и съвсем неперфектно описание може да видим как така се получиха толкова празнини в отбраната на Австралия. Е, този отбор и сам си има проблеми, защото движението на бранителите е ужасно. Дори и в статистическите факти има интересен нюанс.

Бе постигнат световен ракорд за Мондиалите по отношение на разликата в средната възраст между двата отбора, която е цели 6 години и 42 дни. Предишният рекорд е бил на Австрия и Камерун от 1998 година. Така че всичко това като съчетание не можеше да не доведе до разгром.

Знам, че мнозина ще се съсредоточат върху силните страни на Германия. Аз бих се присъединил към тях. Бундестимът има в себе си много движение, страхотна смяна на местата на полузащитниците и нападателите, като дори опорните халфове успяват да използват празните пространства на съперника. Може би вчерашният двубой бе лекция на тема „Изкуственото създаване и в последствие използване на празните пространства в противниковата половина". Льов има определен стил, който умело съчетава с качествата на избраните хора. И към това трябва задължително да прибавим свежестта, която струеше от Германия и която до този момент не съм видял в друг тим.

Има няколко въпросителни.

- Какво ще се случи, ако противникът е тактически много грамотен и реши да не гони централните нападатели, а бранителите да не напускат зоните си?

- Може ли наличието на по-бързи защитници да попречи на скоростта в атаките на Германия?

- Какво се случва, ако противникът на Германия владее топката добре и не я губи толкова лесно?

Така че за мен изводът е, че Льов отново ни е предоставил тим, който има същите качества, като онзи от 2008, че и от 2006 година. Възхищавам се на Германия. Въпросът е, че и в двата случая отпаднаха от отбори, които или са много грамотни в защита или владеят топката изключително. Любопитен съм сега 2 или 4 години след съответните първенства, как този прекрасен тактик е решил проблемите на Германия. Ще е интересно.

Статистика

Понеже денят бе изключително скучен, намерих няколко статистически източника. И ще ви предоставя и малко факти около мача Германия - Австралия.

- Германия вкара поне 4 гола във всеки от откриващите си мачове на последните 3 световни първенства. Тимът победи Саудитска Арабия с 8:0 през 2002 и Коста Рика с 4:2 през 2006.

- Всеки германски футболист, който носи името Мюлер, вече се е разписвал на Мондиал. Към Герд, Дитер и Ханзи сега се присъедини и Томас. Томас обаче се присъедини и към Герд и Дитер в групата на футболистите реализирали голове в дебютните си срещи от световното първенство по футбол. Между другото сред участниците (не голмайстори) с това име има и унгарец (Шандор), швейцарец и бразилец (Патрик).

- Вече има 4 червени картона в дебютните 8 мача на Мондиала. Това е най-голямото количество подобни картони на този етап от световните първенства.

- Германия игра за първи път на световно първенство през 1934 година и спечели турнира точно 20 години по-късно. Тимът никога не е чакал повече от 20 години, за да триумфира на Мондиал. Последната световна титла бе през 1990, което е точно преди 20 години.

- Мирослав Клозе вече има 10 гола в груповата фаза на Мондиалите (тук се взимат предвид първите групи, заради старите издания на Мондиалите). По този начин той подобри рекорда на Теофило Кубиляс от Перу, който имаше 9.

- Клозе вече вкара голове в откриващите мачове на Германия в 3 поредни световни първенства. Общо има 6 гола в такива мачове - 3 през 2002 и 2 през 2006. Той влиза и в групата футболисти, които са се разписвали в три различни световни първенства. Уве Зелер е един от едва двамата играчи, които имат голове в четири различни Мондиала. Другият е Пеле.

- Това бе седмият гол на Клозе с глава на Мондиал, което също е най-доброто постижение за всички времена.